Свърши ли вече тази скапана година? Не, не е. Но събирам терасната реколта. След толкова месеци седене вкъщи, тази година терасата се превърна в мини джунгла. Няма да споменавам колко прекрасни растения убих от тези, които не се ядат. Срамно е, но това е положението.
Ето и какво посях тази пролет:
- Босилек, много босилек
- Риган
- Розмарин
- Магданоз
- Мента – нея я посадих, малко чийт.
Всичко поникна много трудно и бавно, защото имаше застудяване и сняг през март, даже мислех, че нищо няма да стане.
Босилекът беше от семена от градината на дядо Пешо. И преди съм отглеждала босилек, но много хипстърски, с Click and Grow. Този стана по-различен, защото все пак е от истинска градина, не е модифициран, и през цялото време беше навън на сняг, дъжд, буря и пек. Листата му станаха по-малки и по-твърди от тези на купения, но пък страшно ароматни и приятни за ядене.
Ментата също беше домашна – изкорених си 3 стръкчета от градината и те взеха, че се хванаха. Останалите бяха с купени семена.
Магданозът поникна пръв, но стана тънък и бързо пожълтя. Риганът и розмаринът поникнаха супер бавно, буквално преди месец се раздвижиха. Босилекът избухна, че даже и цъфти.
Малко хронология:
20 април 2020 г. – Босилеците се показват.
16 май 2020 г. – Босилекът расте, някъде посявах допълнително.
16 май 2020 г. – Риган се показва.
24 юни 2020 г. – Магданоз започва да жълтее, Мента е доволна.
24 юни 2020 г. – Босилек избухва.
24 юли 2020 г. – Босилекът цъфти, листата му стават по-дребни и острички.
21 август 2020 г. – Междувременно Розмарин е израснал, Риган и той, разсадила съм го даже. И Босилек си заминава лека-полека, но колко салата овкуси, не е истина!
Толкова от мен. Като цяло, годината наистина беше кофти за всякаква градинска реколта – суха, но на места с обилни градушки. Както казва баба „Високосна година, нищо не се получава.“. Аз съм доволна от моите скромни посевчета, но горките баби и дядовци с градините са за оплакване.