Позагубих се последните уикенди, защото имах някои интересни занимания. Изнасях цветя на терасата, пресаждах някои, бяхме на пазар за палма Арека, рисувах и си спретнах макраме набързо. Все пак 2 почивни дни не ми стигат да направя всичко, което искам, както и на вас, предполагам.
Последните две неща – рисуването и макраме за висящи растения, ги замислям отдавна, но явно че последните 2 уикенда най-накрая ми се получи. Какво да кажа – и преди съм писала за рисуването и какво ми носи то, но трябва и вдъхновение. През януари започнах две платна с идеята те да са свързани. Исках да нарисувам цъфнала ешеверия в рамките на двете платна, нещо като тази:
Но тъй като конкретно това растение от този ъгъл го бях рисувала вече 2 пъти за едни експерименти, някак си не ми се започваше пак. И така от януари насам двете платна с нанесен сив фон си седяха и чакаха. Докато изведнъж не получих вдъхновение – мисля, че всичко се получи от бирата Mikkeller k:rlek, но просто рязко разбрах какво трябва да нарисувам.
Още малко контекст – много харесвам така наречените snake plants, „свекървин език“, „сабя“ на български и как ли още не. Едно от първите ми растения беше точно такова – страхотна Sansevieria. Има най-различни видове – някои са с дълги листа, действително като саби, други формират розетки с по-къси листа, някои са като остри пръчици. Цветово също варират – някои са с жълти ръбове на листата, други са по-зелени, а някои са много приятно обагрени с по-светли цветове. Освен че са много лесни за гледане, като повечето сукуленти, тези видове пречистват въздуха в помещенията и не харесват директна слънчева светлина – какво повече да иска човек.
Много ясно си представях как искам да изглежда картината, както всеки път, когато дадена идея узрее и се визуализира в главата ми. И така в рамките на 2 уикенда успях да завърша започнатото и вече си имам „саби“ у дома. Ако някой се чуди какво да ми подари – ето идея. Аз лично си търся отдавна, но в магазините все са изпочупени връхчета и това ме влудява.
Ето и етапите:
След като приключих с рисуването миналата седмица, една друга мисъл рязко ми се заби в главата и нямаше какво повече да направя. Отдавна искам да си направя макраме, както е описано в книгата House of Plants – това е плетена „поставка“ за растения, която може да се закачи на таван и да виси, а растенията да се провлачват надолу. Всъщност е доста просто и с помощта на въже или канап, а в моя случай с подръчни средства, и няколко възела, можете да си направи такова за минути.
Тъй като тази спешна нужда от макраме ме сполетя в неделя късен следобед, а имах доста малко канап, трябваше да импровизирам. Обикновено си запазвам панделки и връзки от опаковки на подаръци, защото много обичам сама да опаковам подаръци за близки и ги преизползвам (може да ви звучи клошарско, но според мен е глупаво да се изхвърлят – това си е своеобразно рециклиране). Също така могат да свършат много добра работа, ако искаш да си украсиш свещник, кашпа или ваза. Та така, извадих запасите и започнах да импровизирам.
Направих 4 връзки (2канапени и 2 от подаръчни панделки, които свързвах една за друга, за да постигна еднаква дължина). Добре е да са поне 4 и всички да са еднакво дълги – препоръчително е около 2 метра, като все пак зависи колко голямо макраме ви трябва и колко възли ще направите. Моите бяха около метър и нещо. Като връзки можете да използвате въже, канап, тънки ленти плат – каквото имате под ръка. Трудно ще ми е да обясни с писане как се прави, но има много уроци в YouTube, където можете да видите.
Ограничих се с възлите, защото исках да го направя за 2 малки кашпи едновременно, а ресурсите ми бяха ограничени. Избрах да сложа вътре 2 бели метални кашпи – първо, защото връзките, които използвах бяха доста цветни, и второ – защото при мен щеше да виси от стената на балкона, а не от таван, и имаше риск при вятър да се счупят, ако са керамични. А и трябваше да са леки. Засадих вътре 2 цветя, които не знам как се казват (срам!), но харесвам много, защото са висящи и цъфтят деликатно много време.
Като цяло миналият уикенд беше доста ползотворен и вдъхновяващ за мен. Какво да ви кажа – ако сами не си правим кефа (пихте ли вече бургаската бира Баси Кефа?) и не се вдъхновяваме, няма кой.
Един коментар към “Какво правих напоследък”