Ники и цветята (част І)

Много е хубаво, когато човек среща други хора с интереси като неговите. Какъв е шансът обаче съвсем случайно да се запозная с друга дама, която отглежда безброй растения и в същото време е бирен ентусиаст като мен? Определено има някои неща, които не са случайни, а по-скоро неизбежни.

Тази цветна, артистична личност сама ще разкаже за себе си и как грижата за растенията, развиването на собствен бизнес с крафт бира и работата като интериорен дизайнер се състезават за повече време в рамките на ежедневието й.

Здравейте!

Казвам се Николета Видинова и съм гост-автор в блога на Деси plantsVSbeers. В първата част от представянето си ще говоря за цветята.

Когато ме питат „Are you a dog person or a cat person?“, по-скоро ще им отговоря „I am a flower person!“. Това определя нещата при мен с 2 думи. По професия съм дизайнер и обичам природните форми и естетика, винаги вкъщи сме имали цветя и съм наблюдавала вниманието, с което майка ми ги е гледала, та от нея съм се научила. Харесва ми фракталната им природа и абсолютна математическа пропорция, което ги прави изцяло предсказуеми в развитието им и все пак ме изненадват, когато се развиват добре при мен.

Колко и какво гледам: вкъщи (преброих снощи) на площ не повече от 30 кв. м. 33 саксии, сред които някои с по няколко растения вътре, а други са „повтарящи се“. На терасата – открита и южна – едногодишните, вътре – перманентните. Бройката варира, разбира се, някои умират, нови се появяват в колекцията и числото рядко се задържа. За успех броя да отгледам едно растение поне 1 година, или колкото му трае животът. За да се поберат толкова растения с различни размери и саксии, трябват компактни решения. Ето пример за готин дървен стелаж, много бях доволна, когато го намерих в olx, произведен индивидуално от някакъв гаражен дърводелец. Собственоръчно си го боядисах с масло за дърво Osmo, цвят Birch, за да придобие този кремав светъл цвят:

Там се виждат хлорофитум 2 бр., алое, оранжев лилиум (с дългите листа),  теменужки, дърво на живота, един изчанчен мутант с дългите клони – копривка, 1-2 умрели и др. Имам едно подарено любимче на перваза в много красиви зелени нюанси, от мъничко го гледам, ето тук:

заедно с фитония и бебета сукуленти, които си правят компания в малката саксия. Най-нахалната и наперена, която се е разположила в 1/3 от кухнята е старата ми палма (от 8 години я гледам – по-скоро вече е достатъчно голяма и се гледа сама).

На терасата наредих плантация от люти чушки (посях семките на една и се пръкнаха над 30 стръка) и скоро чакам реколтата. Отдясно е декоративен домат, който вече 10 месеца не спира да цъфти и връзва като луд.

Тук съм с най-голямата саксия с напърчени люти чушки:

Грешка, която виждам, че допускат хората, на които подарявам от моите люти чушки, е, че ги оставят някъде вътре на недиректна светлина и те почти не растат. Това са летни растения, така че искат много слънце и вода, за да пораснат и дадат плод според предназначението си. Другите приятелчета на терасата се виждат тук: къдраво мушкато (листенцата му приличат на къдрав магданоз) едно, което се гордея, че съживих, но после за него, петуния, нападната от паразити :(, кученце и паричка, чушки малки и начинаещи сукуленти (подарени от Деси, благодарности!).

Имам един антуриум предаден на отговорно гледане, в красива ретро порцеланова саксия (фен съм им), но според мен може и малко по-добре да бъде гледан.

Любимо за съзерцаване ми е едно сферично аквариумче със сукуленти, и ми прилича на малък фантастичен микро-свят.

Друга симпатична саксийка с дълга история е и „кеца“ с дърво на живота в него, пустото му дърво на живота толкова бавно расте, сигурно от години е в този размер и може би от там му е името – цял живот няма да ти стигне да го отгледаш…

Една от изненадите на годината ми беше подарената ми за Нова година саксия с ужким някакви сукуленти в нея. Добре, ама имаше едни стръкчета по 1 см, които ги заподозрях, че са наченки на домати. И наистина – края на пролетта и лятото избухнаха едни доматени стъбла с височина мой ръст, и чаках момента, в който да бера домати по 1 кило парчето, само че наскоро разкриха истинската си същност, зачервявайки се в малкия си размер. Ето и малките чери-доматчета, домашно производство. Доста сладки и не-кисели:

И понеже съм корав любител на цветята, си позволявам нахалството да отглеждам на всяко досега работно място поне по 1-2 саксийки. Ето и един любим подарък на работа – детелина в разкошни мътно-лилави нюанси:

И една малка гордост – за пръв път съумявам да отгледам бръшлянче и да му се радвам вече почти година:

Бих се обградила с още много много бръшлян, много ми допада такъв пълзящ и трептящ. Това е моментното състояние на цветарската ми колекция, разказана отгоре-отгоре.

Защо ги гледам тия растения? Първо (то е ясно), радват ме, усещам живота в тях, живеем заедно все пак. Освен това количеството не пречи никак, стига да не ти стоят на ходовите линии в дома. Очарователни са в своята неподвижност и пълно подчинение пред стопанина си. Няма никакъв проблем да гледам едновременно 33 саксии, но представете си 33 котки, или други домашни любимци какво би било… Увереността, че (особено в такива количества) пречистват въздуха у дома, ми дава спокойствие в гадните и задушни зимни месеци. Например, чула съм, че от НАСА са определили хлорофитума (spider plant) за най-пречистващото въздуха растение. А той е толкова непретенциозен и така лесно се размножава с човешка помощ, как да не си го сложиш вкъщи?!

Проблеми с цветята: искам да споделя опита си във връзка с листните въшки, които нападнаха всичко живо на терасата (добре, че само там). Ето за пример едно цвете, което беше почти умряло, но се справих да го съживя и да пусне нови листа и цветове, а след това и все още провеждам дълга и мъчителна битка с листни въшки, виждат се следи от тях на снимката.

Това е последното растение, по което все още има и то само в единия ъгъл, явно най-малко пръскания. Другите ги мъчих с какви ли не фабрични препарати, нищо не помогна. Накрая се заинатих и си съчиних, комбинирайки съвети оттук и оттам, домашен разтвор против листни въшки, разкривам тайната: във флаконче 100 мл с добър пулверизатор 1/2 лъжичка сода, 1/2 лъжичка сол и по 7-8 капки етерично масло от босилек и от лавандула, допълних с чешмяна вода. Ами, резултатът е, че от 14 заразени/застрашени саксии на терасата, в момента по само 2 все още има паразити. 

Грешки, които съм правила с цветята: веднъж реших да си купя папрат (много харесвам) и да го гледам в банята (без прозорци). Той, разбира се, побърза да окапе и умре, за да ме откаже от подобни глупави идеи. Гледах скоро и една левзея, страхотно растение, препоръчвам горещо, има месести листа и красиви цветове:

Само че като типичен сукулент се нуждае по-рядко от вода, а аз наскоро най-безразсъдно го преполях и в момента гние вече. 🙁 Още една тъпа история – гледах едно каланхое 3-4 години от малко, беше станало почти дърво, цъфтеше по 6 месеца. И го изкарах края на зимата, когато бях решила, че с минусовите температури е приключено, но уви, измръзна под носа ми. В момента пазя и гледам едно негово дребно изтърсаче, опитвайки се да продължа живота на старото растение.

Вдъхновявам се от: самите растения, без значение мащаба или дали цъфтят. Всеки нов вид е като ново предизвикателство за мен, нова мисия. Достатъчно ми е да ги видя весели в саксийка, за да си ги купя, или най-често да обменям цветен материал с близки и приятели.

Работата: никога не ми пречи на гледането на растенията, понякога ги поливам нощем, и отделям едни 10-20 минути всеки ден, за да ги прегледам и полея.