Честно казано, допреди да се изнеса от вкъщи не проявявах голям интерес към цветя. Вероятно възрастта си каза думата и заедно с интереса ми към IKEA започнах да харесвам и искам все повече растения вкъщи.
Всичко започна с една циклама преди няколко години, а сега вече гледам да не си броя саксиите и вкъщи този въпрос се избягва. Постепенно се пристрастих към сукуленти и кактуси, но имам и други видове.
Открих, че пресаждането, ровичкането в пръстта и дори само разглеждането на цветята ми носи успокоение и удовлетвореност. Със сигурност имах нужда от такъв тип занимания в дигиталното ми ежедневие. Затова внимателно започнах да подбирам кашпи, почва, да събирам кофички от разни неща като бабите, да си „вземам“ цветя от селски дувари, да засаждам каквото ми попадне пред очите и ето, че вече имам един доста зелен дом, а през лятото – тераса.
Разбира се, този процес взе доста жертви (убих не едно и две растения), но гледам да не мисля за тях. Все пак прирастът е положителен, както и да го погледнем.
Ако за вас Хавортия и Алвортия не звучат като сестри от сапунен сериал, ще се радвам моите писания да бъдат полезни на някого, а защо не – и да донесат вдъхновение, защото освен всичко разчитам много на цветята като декорация в дома.
