С една дума – да. С повече – пак. Накратко за краткото ни пътешествие до Венеция, къде какво видяхме и какво пихме. Оказва се, че 2 дни и половина престой са достатъчни да видиш основните забележителности, да минеш 2-3 пъти по Канале Гранде, да стигнеш до Мурано и Бурано, че и да дръпнеш някоя бира между всичко това.
Петък-понеделник с Ryanair до Тревизо е едно добро начало. От там има автобуси и за час сте във Венеция. Следете си разписанието, защото таксито е около 100 евро, много боли. Избрахме настаняване в самата Венеция, защото апартамент за 4 човека излиза доста ок и спестява време и пари спрямо пътуване до Местре. Квартал Канареджо се оказа доста приятен и имаше местни хора, които си живеят там. Води се старо еврейско гето и можете да срещнете колоритни хора с къдрици и бради, но което за мен беше по-важно – да видиш истински местни хора в този толкова туристически град. Карта за транспорт Венеция Уника се оказа също доста добро решение, ако пътувате с вапорето (waterbus) повече от 2 пъти на ден. При цена на еднократен билет 7.50 евро, двудневната карта е 30 евро и с нея можете да идете до Мурано и Бурано включително.
Нещо много важно за ползващите настаняване тип Airbnb – хора, подгответе се добре как да си изхвърляте боклука. Разделно, разбира се, но има график: битови отпадъци всеки ден без неделя, а хартията се редува със стъкло и пластмаса в останалите дни, отново без неделя. Събраните торбички се изхвърлят на боклучийски лодки. Или боклукчиите минават директно на адрес.
Още първия ден направихме пешеходна разходка до моста Риалто. GPS-ът е нещо относително там и не разчитайте само на него, защото уличките са ужасно тесни, Google Maps се затруднява и от време на време трябва да се излиза на площади, за да се опресни локацията. Вторият ден се отдадохме на класическа Венеция – лодки, канали, Сан Марко, църкви, кули чудеса. Хубаво е, отдавна е готово, и стига да имате време – се разходете, загубете, вижте и музеите – казват, че Дворецът на дожите е чуден. Ние нямахме много време, а и не сме музейни типове, така че посетихме бирения магазин в близост, който май е единственият – Beershop Venezia. Собственикът е доста колоритен – снима клиентите си с техните бири и ги публикува във Facebook заедно с флага на държавата, от която са. Няма кой знае колко бири при него на фона на столичните магазини, но пък може да се опитат местни неща.
Ние тествахме няколко неща в магазина:
Birra dell’Eremo – Aria, American Pale Ale с пшеница. Плодов аромат, лека, но доста приятно горчива. Нищо особено, но става.
Birra dell’Eremo – Kora, гозе с хибискус и дива мая. Това беше чудничко!
Birra Venezia – Rossa Artigianale. Стандартна bock бира, доста малцова и сладка.
Пазарувахме си и доста от супермаркети, защото имахме удобства за хапване и пийване в апартамента. Повечето бяха псевдо крафт, но имаше ок неща сред тях:
Birra Flea – Birra Artigianale MA.MA IPA. Уж English IPA, но нещо ми напомняше на белгийска бира с характерната мая. Иначе прилична, с приятен златист цвят и леко мътна.
Ichnusa Non Filtrata – Kellerbier. Чудна мътна на цвят. Отново се усеща нещо белгийско. Приятно малцова.
Birra Venezia – San Marco Pils. Малцов аромат, плътна, с леко цитрусови нотки, мътна, нефилтрирана с пшеница.
Mastri Birrai Umbri – i Cavalieri – Birra Speciale Rossa. Не е много rossa, по-скоро светла, мътна, малцова. Плодова и сладка. Може би най-малко ми допадна.
Birrificio Antoniano – Birra Antoniana Marechiaro. Съвсем ок бира, лагер, нищо особено.
И така – кратко и надявам се ползотворно. Дестинацията е супер туристическа, но всеки може да си намери по нещо. Отделете си непременно време за Мурано и Бурано – половин-един ден, но е много красиво и интересно.
Ето още някои готини места:
Torrefazione Cannaregio – много яко кафе.
Farini – много яка пица и каноли.
Ако това ви е харесало, вижте още:
Mind the gap: City of London (Hop Exchange) #2