Преди точно 4 месеца ви разказах как след като отгледах домашен босилек, че даже си направих песто с него, реших да дам преднина на няколко разсадени от листо сукулентчета, като ги сложа на обилно огряване с LED лампа в Click and Grow. Имаше голям напредък и тази допълнителна светлина помогна на мъничетата да пораснат значително, на фона на бавното развитие преди това. Но най-добре да видите сами.
Началото (март 2018):
Резултатът (юли 2018):
Междувременно се наложи да сменя единия от обитателите на Click and Grow, а именно бързо порасналата Ешеверия най-вляво, като на нейно място сложих нови листенца. Тя вече има разклонение и се радва на собствен мини дом:
Днес най-накрая направих нещо, което отдавна планирах. След като лунните камъчета, разсадени от листа, пораснаха толкова много, ги върнах при „родителите“ им – нестандартна тройка възрастни сукуленти от вида Pachyphytum. По принцип трябва да с гъсто разположени месести листа, но както съм ви разказвала, заради светлина при мен се бяха издължили. Няколко месеца на терасата обаче им помогнаха да оформят отново красиви розетки и сега изглеждат като висящи растения. Мислех дали да не ги пресадя, като отрежа долната част на стъблата им, но реших да не се намесвам, защото честно казано така ми харесват.
С допълнението на малките саксията изглежда доста по-приятно и се надявам да се оформи добре с времето.
С нетърпение очаквам и други дребосъци да поотраснат, за да мога да различа точно от кой вид са и да ги сложа при роднините им.
Ето например едни други приятелчета, които зимата бяха на ръба на живота, но пролетта навън им се отрази добре и вече са се развихрили стабилно:
След дългата зима:
Сега:
Също така преди време разсадих така любимите ми „пръчици“ от семейство Sansevieria – изключително интересни растения, приличащи на остри пръчици, стърчащи от почвата.
От доста време не виждах никакво развитие при тях визуално, а много ми се искаше да видя как поникват. Живееха доста на гъсто и коренчетата им се бяха показали от дъното на саксията – сигурен признак, че имат нужда от повече място. Разсадих и след няколко седмици забелязах вече 3, а надявам се и повече нови растения.
Любимото ми въздушно растение също успя да ме изненада приятно, след като цъфна неочаквано в края на есента. Тъкмо когато малко се бях притеснила, че не виждам нови листенца и че не го поливам достатъчно често, забелязах две нови малки розетки, сгушили се в основата.
След като по-стандартната ми Тиландсия, която си купих с красив розов цвят, прецъфтя, веднага от нея се появи нов връх сред листенцата. При някои се появяват дори повече от един.
Гледала съм клипове как се разсажда, като се махат старите листа и се оставя само новия израстък, но честно казано не мисля да го правя на този етап.
Ще ви разкажа и за един кактус, който почти убих, но той се оказа корав и оцеля. Има някои кактуси, които все пак обичат сравнително честно, но не обилно поливане. След като близо година го държах на суша и ми изглеждаше странно сбръчкан, майка ми, от която го взех, ми каза да го поливам по-често. Разбира се, веднага се заех и не след дълго се престарах. Кактусчето стана по-светло зелено, вече не беше сбръчкано, започна да се разклонява и изведнъж просто „полегна“ настрани с изгнила основа. Предприех отчаяни действия и с един нож отрязах долнала му част до здраво, все едно режа краставичка. Бях убедена, че това е краят, но последвах съветите от книгата House of Plants и го оставих няколко дни просто така, без почва, за да засъхне отрязаното. След това го сложих в почвата, поддържах я по-влажна през следващите дни и след като не умря, този бодлив приятел пусна нови здрави корени. Сега, да е жив и здрав, расте и се разклонява като нов.
И така с моите малки зелени радости напоследък. Другата ми гордост е терасата, но за нея ще разкажа друг път.