Освен да отглеждам растения и да пия хубава бира, имам още едно хоби. То се проявява веднъж на високосна, както се казва, а понякога и през няколко високосни. Още от малка обичам да рисувам и по тази причина ме записаха в паралелка със засилено изучаване на изобразително изкуство от първи клас. След две години рисуване с моливи, живопис и скулптура, се наложи да сменя града и училището, като за добро или за лошо там нямаше точно такива класове за малки ученици. Продължих още 1-2 години с рисуването като извънкласно занимание – т. нар. кръжок, след което спрях да рисувам.
И така до 12 клас, когато реших да кандидатствам архитектура в последния момент – хората се подготвяха години наред за 3-те изпита в УАСГ, аз си оставих 4 месеца. Припомних си това-онова, понаучих нови неща от един художник и от курс в университета и не ме приеха. Другото ми желание беше да уча маркетинг, защото едно лято гледах по телевизията някакво издание на ФАРА (може би) и реших, че е много яко да се занимаваш с реклама.
Така че без драма записах маркетинг, където ме приеха от раз с матура по математика. Забравих рисуването, задълбах в маркетингови изследвания, ценови и промоционални политики, ефективност и какво ли още не. Завърших, захванах се с дигитален маркетинг, животът ме срещна с много яки и креативни хора. Не започнах да рисувам отново, но си останах с чувството за естетика.
И така до един прекрасен ден, в който открих приложението Paper за iPad, или по-скоро моят приятел Петър ми го показа. Започнах да рисувам с пръсти и се надъхах. След това си купих и моливчето, също разработено от компанията 53. Изглежда мнооого красиво, стилно, абе хипстърия. Започнах да си рисувам с него – картички за най-различно поводи основно. После отново спрях и го зарязах.
За рождения ми ден през 2017 открих за пореден път колко добре ме познават близките ми хора. Получих страхотни подаръци, два от които много показателни – урок по рисуване с пиене на вино и комплект скицник с акрилни бои. Честно казано, рисуването с бои така и не ме беше запленило до този момент.
Отидох на рисуване (отново с акрилни бои) с пиене на вино в Rosso, където има тематични вечери и можеш да избереш предварително какво искаш да рисуваш. Художникът превежда групата стъпка по стъпка до постигане на крайния резултат. Държа да отбележа, че картините са така подбрани, че всеки да може да се справи, без значение дали има някакъв опит или не. И така един петък след безкрайна седмица успях да се откъсна за 3 часа и да изключа тотално. Обикновено в почивните дни се стремя да правя повече недигитални неща, които нямат нищо общо с работното ми ежедневие. Така започнах да отглеждам растения – харесваше ми да се грижа за неща и да ровичкам в пръстта.
Ето и първия ми контакт с бои:
Защо ви разказах всичко това – къде са растенията, къде е бирата в тази трогателна история? Всъщност това лято успях да свържа две хобита (а защо не и два хобита), като реших да рисувам растения с акрилни бои. Не го правя всеки ден, нито всеки уикенд, както планирах в началото – правя го, когато се появи едно боцкащо желание. Вадя бързо боите от шкафа, докато не е изчезнало.
Престрашавам се да покажа първите ми творения:
След като се въодушевих от тях, най-вече защото ме караха да се чувствам добре, си купих комплект от 5 платна с различни размери и 12 плоски четки. Седяха прибрани няколко месеца, без да ги пипна. Този уикенд нещо пак прещрака и ги извадих, даже ги разопаковах! Отдавна планирах да направя нещо с тях и най-накрая направих първите стъпки – да измисля какво искам да нарисувам и да тествам първо на макет как ще изглежда. Дори скицирах на таблета, след което рисувах „на истинско“.
Дали ще осъществя скоро идеята си или по-скоро кога – трудно е да се каже, не бих се обвързала със срокове. Но важното е, че се появи в главата ми, а това е много добър старт и действа безотказно при мен.
И още веднъж ще поставя въпроса – защо разказах всичко това. Защото е важно човек да има хоби/та и интереси. Работата е страхотно нещо, не само защото ни носи пари – въпреки че понякога доста се натоварвам, я харесвам много. Но за да се работи качествено и ефективно, трябва да има баланс. Не вярвам на хората, за които работата е хоби и те толкова я обичат, че им доставя удоволствие да я вършат 24/7. Рано или късно няма да им е толкова интересна, колкото когато е била само хоби. За да има баланс, трябва да има личен живот, забавление, странични неща и интереси, които да те откъснат, но и да те вдъхновят за работа. И докато в работата е важно да си добър, за другите неща е важно да ти носят удоволствие, без значение от резултата.
Един коментар към “Хоби #3: Рисуване”