Пивоварна Ромбус отпразнува 2-ри рожден ден

Рождените дни са хубаво нещо, особено когато рожденикът е пивоварна – празнува се подобаващо. Крафт пивоварна Rhombus отбеляза втория си рожден ден с изключително приятен купон – много бира, вкусна храна и музика на живо.

Крафт пивоварна Ромбус се намира край гр. Пазарджик и определено градът има още една основателна причина за гордост, освен Константин Величков, в лицето на създаделите ѝ. Всичко започва през 2012 с домашно пивоварство, а вече от 2 години можем да се насладим на бирите им и по-масово. Не е шега работа да изградиш пивоварна и да покриеш всички изисквания – това е много дълъг и труден процес, който със сигурност може да убие ентусиазма на пивоварите. Важното е, че има хората, които не се отказват и Ромбус е пример за това – как една мечта се превръща в семеен бизнес, в който всички са въвлечени и работят безотказно.

За последните 2 години от Ромбус са създали над 50 различни бири, което е наистина впечатляващо. Експериментатори с уважение към бирените традиции – няма как да не предизвикат положителни емоции, дори човек да не ги познава лично (както в моя случай). Повече за тяхната равносметка можете да прочетете тук.

Досега не бях ходила на рожден ден на пивоварна, защото все съвпада с нещо. Така изпуснах партитата на Hills, а и миналогодишния рожден на Ромбус. Предполагам, че вече няма да допускам такива грешки.

Тръгнахме към Пазарджик сутринта, за да имаме време да се разходим из града. Като северняшки чеда, никога не бяхме ходили там. Видяхме центъра и някои забележителности, като препоръчвам за посещение етнографската експозиция към Регионалния исторически музей, както и къщата музей „Константин Величков“ – никак не си падам по посещения на музей, но дамата, уредник в двете къщи, беше толкова мила и така разпалено разказваше, че просто няма как да не ти стане интересно. За 1 час научих толкова неща, които не се учат в училище, но за съжаление не разбрах името ѝ.

След това, гладни и жадни, бързо се насочихме към Ромбус. Никога не бяхме ходили и доста се впечатлихме – мястото е супер, личи си, че са вложени много усилия, за да се стигне до тук. Към пивоварната има бар с модерен интериор и 10 или повече кранове за наливна бира. След рождения ден, вече се предлага и храна – жестоки мезета, които си струва да опитате.

Настанихме се в градината – слънчево време, музика, аромат на скара, весели хора с бири в ръце. Ще си позволя да цитирам тяхното описание на събитието „жива бира, жива музика, за живи хора“. Точно това си беше.

На 13 октомври бяха обещани 13 бири на крановете и веднага се насочихме към бара. Започнахме с Jail Ale – American Pale Ale с тревист аромат на хмел. На първо впечатление вкусът хлебен, след което избухва силна горчивина. Свежа бира като за съботен следобед на слънце, но може би ако беше малко по-балансирана, щеше да ми допадне още повече.

Програмата беше доста интересна. Изведнъж от някъде се появиха средновековни войни и стана яко меле, за малко единият да се сгромoляса върху масата ни. Беше доста интересно съчетание на фона на рочецът, който се лееше доволно наоколо.

Честно казано доста, ненужно много, почакахме за храната, гарнитурите също не ме впечатлиха, но пък месото беше уникално. Ядохме поркета по домашна рецепта – препоръчвам да опитате. Домашните свински наденички също изглеждаха супер, другите неща в менюто просто не ги видях.

После продължихме с премиерно представената Oktoberfest – Marzen, като все още я нямаше дори в Untappd. Червеникав карамелен цвят, с кремообразна пяна, много приятно малцова. Като цяло много вкусна, карамелена, много пивка.

Имаше обиколки в пивоварната – следващия път ще се включим 100%, но сега имахме на разположение само около 3 часа, а и предвид че около час отне да седнем с храната, нямаше за кога. Доста ме впечатли този уред за мъчения „Мъката на жадния“:

За съжаление точно след това си тръгнахме и само благородно мога да завиждам на останалите до края. Със сигурност някой уикенд ще посетим мястото и без да има рожден ден, защото е важно да се оценяват усилията на хората, особено когато видимо са се постарали толкова много. Успех и до нови срещи!

П.П. Специални благодарности на нашата трезва съвест и шофьор – Моника!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *