Годината започна повече от разнообразно за мен по отношение на бири, които не бях опитвала досега. Няма и как да е по-различно, предвид че с компанията подбрахме селекция от Põhjala и един Ailyak за цвят (или за айляк), с които да открием Новата година.
И за една спокойна 2018, започвам с Ailyak Citra Хмел IPA – новото групи или по-скоро роуди в бандата на Айляците. Бирата е много ароматна и ясно се усеща присъствието на моя прител Citra заедно с приятни цитрусови нотки. Няма да сгрешите с тази бира.
Põhjala Virmalised е пример за добър IPA. Бирата е със силен, ясно изразен вкус, но честно казано ароматът ми се стори слаб. Използвани са американски хмелове – Magnum, Amarillo, Centennial, Citra, придаващи приятни цитрусови нотки. Според някои има приятна мекота, която се дължи вероятно на водата.
Мochaccino Messiah от Toøl – датска „gypsy“ пивоварна. Ако имате път към Копенхаген, може да посетите барът им BRUS – надявам се и аз да го направя някога. Определено бирите им са много интересни и притежават характер.
Aко обичате кафе, но се опитвате да го намалите, може би Mochaccino Messiah е начинът. Този Brown Ale е с толкова горчив кафен вкус, че ще се зачудите какво сте си сипали все пак. Усеща се препечен малц, както и съвсем лека сладост от лактозата, но определено горчивината превзема. В самата бира се съдържат още овес и кафе, а хмеловете за ориентир са Simcoe, Citra, Nelson Sauvin, Centennial.
Aloha IPA и Black Widow от Rhombus – имах много високи очаквания към Ромбус, когато преминаха от домашни пивовари към крафт. От първите им бири най-много ми беше допаднал имперския портър, но останалите – по-скоро не ми се сториха нещо кой знае какво. След това пробвах и серията със златисти етикети – Flanders Brown Ale, Brown Ale и Imperial Porter, както и Imperial Ale. Отлежалите във винени бъчви Flanders Brown Ale и Brown Ale не ми допаднаха точно заради киселата жилка във вкуса, но аз не съм фен на кисели бири като цяло, така че тук е въпрос на вкус.
Много приятно се изненадах, когато наскоро отново опитах бири от пазарджишката пивоварна. Aloha IPA е чудесна – силно охмелена, цитрусова, свежа, наистина някак лятна. Black Widow също много ми допадна – както споменах, напоследък залагам доста на black IPA и тази определено ми хареса в рамките на стила – горчива, без излишна сладост, препечен малцов вкус. Английският портър ми се стори по-слаб като качества спрямо предходните две, но пък имаше много приятен млечно-карамелен аромат.
Вижте още:
3 коментара към “Какво пих и беше ОК #7”