И Великден мина – крайно време беше между козунаци, яйца, зайчета, агнета и движение по пътищата да се включа с нещо. Ред е да разкажа за наскоро (или вече не чак толкова наскоро, знам, несериозна съм напоследък) изпитите от мен ОК неща. Някои са доста повече от просто ОК, други са изненадващо ставащи.
Но преди да започна, искам да споделя, че опитах възродената бира Плевен. Помня я като име от едно време, но не и като вкус – когато започнах да пия бира, вече не беше на пазара или поне не помня да съм я срещала. Каменица стои зад възкресението на Плевенско. Ами какво да кажа, някои неща е по-добре да бъдат оставени да си умрат с чест. Вече можем да преминем към ОК нещата.
Flying Dutchman Black is Black and I Want My Baby Back – този black rye IPA има аромат на препечен малц и сушени плодове. Бирата е приятно горчива с вкус на кафе и тъмен шоколад. Доооста ОК. Подхожда си с black metal.
Britos Опушена – учудващо бирата е съвсем ок – има приятно опушен вкус, иначе си е съвсем нормална бира. Аз по принцип харесвам и стандартния Britos, но не очаквах да им се е получило добре и с този експеримент.
Põhjala Must Kuld El Salvador – преди година и нещо опитах Must Kuld с какаовото зърно, което прилича на… много други неща, и бях супер доволна. Тази също е великолепна, истинско еспресо. Аромат на опушено, препечен малц. Вкусът е горчив, с кисели нотки. Не пия кафе редовно, но когато го правя (в много редки случаи на крайна нужда и изтощение), бих предпочела да е именно тази прелест.
Mikkeller K:rlek – много често избирам бири по етикета, та този случай беше един от тези моменти, в които просто исках да си снимам тази бира, заради дамата на фона на сансиевериите (уточнение за бирените фенове – за растението на заден фон става дума). Надявах се и да ми хареса, разбира се. Имам си едно на ум за големите крафт имена, които понякога пускат странни неща и на всички им е неудобно да кажат истината, недай си боже някой да ги помисли за бирени профани. Е, извадих късмет – аромат и цвят на сок от ананас, на плътност също го докарва на сокче. Приятно охмелена и свежа, с горчив послевкус. Страхотна за слънчев съботно-неделен следобед.
Ако написаното ви се е сторило интересно и за пръв път попадате в блога ми или пък не сте влизали скоро, можете да видите още:
2 коментара към “Какво пих и беше OK #11”