Едва ли има човек, който пие крафт бира и не е чувал за BrewDog. Емблематичната шотландска пивоварна, която разчупва стереотипите, експериментира, бори се за каузи и набира инвеститори. BrewDog дълги години беше (и все още е, макар да има яростни противници) символ на свободата, равенството, бунтарството, но след като се отвори за инвестиции и започна да продава акциите си (Equity for Punks), успя да предизвика и голям отпор. Много от дотогавашните им фенове ги обвиниха в продажничество, че така стават зависими и вече няма да могат да правят това, което искат – а именно безкомпромисна крафт бира, излизаща от рамките.
Маркетингът им също предизивиква доста противоречиви реакции и успя да ги вкара в обяснителен режим, например с пускането на Pink IPA – техният емблематичен Punk IPA, но с розов етикет. Абсолютно същата бира, но с розов етикет, вместо стандартния син, с което се обявиха против разликата в заплащането между половете. Като бонус, всички, които се определят като жена, биха могли да си я закупят с 20% отстъпка в BrewDog баровете. Мъжете заплащат пълната цена.
Отваряйки темата за BrewDog баровете – препоръчвам на всеки крафт ентусиаст да потърси такъв бар, ако все още не е, при следващата чуждестранна дестинация. Аз съм била в баровете им в Брюксел и в Рим – страхотна атмосфера, интериор, има и храна (в Рим определено не ставаше), определено може да се усети духа на пънковете.
Но стига толкова приказки за акции и маркетинг – факт е, че BrewDog са институция, факт е и че напоследък много се говори за влошаване на качеството при тях от влиятелни имена като влогъра Саймън Мартин. Тъй като в България вече не се продава официално BrewDog по някаква странна причина, вероятно свързана с цени и количества, през последната около година (поне по груби спомени), в момента няма как да се уверите дали наистина има промяна в качеството или не, освен ако не си поръчате от сайта им.
Именно това направихме ние и след около седмица се сдобихме с 12-килограмов кашон, пълен с класики, но и с нови неща.
Поръчката ни включваше класиките: Punk IPA, Dead Pony Club, Jack Hammer, Vagabond Pale Ale, но и някои от по-интересните неща: Elvis Juice, Indie Pale Ale, Sonic Boom, Jet Black Heart, Jet Black Heart Nitro, Hazy Jane, Native Son, че даже и една чаша Jack Hammer Glass.
Ето и впечатленията ми за всяка от бирите:
Indie Pale Ale – започнах с тази също спорна сравнително нова бира. Впечатленията ми са за лека, семпла бира, нещо като преход да започнеш да пиеш крафт, ако досега си пил само лагери. Лек аромат на лимонова трева, леко хлебен вкус, който преминава в горчивина. Ако имаш много високи очаквания, вероятно ще останеш разочарован, но бирата е точно това, за което претендира – нито повече, нито по-малко.
Vagabond American Pale Ale (Gluten-Free) – Класика, добре позната и у нас. Нотки на праскова в аромата, първоначално слаб вкус, последван от по-интензивна горчивина.
Dead Pony Club (Session Pale Ale) – Още по-голяма класика. Красив кехлибарен цвят. Аромат на мандарина, свеж тревист вкус, приятна горчивина. Много любима.
Punk IPA – първото нещо, което идва на ум, говорейки за BrewDog. Аромат на тропически плодове – ананас, силно горчива, но и с леко сладки нотки, много бистра, с карамелен цвят.
Hazy Jane (New England IPA) – определено от целия кашон това ми беше фаворитът! Плодов цвят и точна плодова мътност, аромат на цитруси, вкус на тропически плодове, приятна горчивина и леко усещане за алкохол. Много, много важи!
Native Son (West Coast Double IPA) – имах доста високи очаквания за тази, със сигурност не се оправдаха до край, но все пак една много добра бира. Аромат на манго и цветя, малцова сладост, силна цитрусова горчивина, едва доловими кисели нотки, усеща се алкохолът една идея повече, отколкото ми се искаше, но все пак е double.
Jet Black Heart (Vanilla Milk Stout) – Аромат на сушени плодове и препечен карамел. Вкус на карамел, ванилия, кафе, съвсем леки кисели нотки, сух финал. Алкохолът е само 4.7%, което я прави много пивка, а в същото време има тежестта и плътността по-трупясващи напитки.
Jack Hammer (Ruthless India Pale Ale) – Характерен Brewdog аромат – яко хмел и още нещо, силна горчилка, преминаваща в траен послевкус. Наистина е брутална.
Elvis Juice (Grapefruit Infused IPA) – Доста свежа, но малко ми обърка представите за IPA. Плодов аромат на гумени мечета, силно се усеща грейпфрут, но липсва горчивина. Повече сок, отколкото бира, все пак е доста освежаваща.
Sonic Boom (New German Hop IPA) – Аромат на немски хмел и може би малко на мая, прилича на така нашумелите по-охмелени лагери на вкус, усещат се и тропически плодове.
Jet Black Heart Nitro (Vanilla Milk Stout) – версия на Jet Black Heart, но в кен и с една идея по-интензивен кафен вкус или поне така ми се стори. Интересното при нея е, че трябва кенът да се обърне няколко пъти, след което рязко да се сипе в чаша и после да се намали ъгълът на сипване до 60 градуса. Ех, само ако четях етикетите, преди да си сипя…
И сега обобщение с две думи – да, не всичко на BrewDog е top of the top, има и по-слаби „пънкове“ в редиците, НО BrewDog е култура и каквото и да се говори, не трябва с лека ръка да ги броим за „бита карта“. Класиките им са си класики все още – няма как да сбъркаш емблематичния аромат и вкус, експериментите – да, някои са една идея по-странни, но все пак продължават да са доста по-добри от повечето неща на пазара.
Това е от мен – наздраве!
Един коментар към “Craft beer for the people”