Barcelona for beer lovers

KraftankБарселооооона – да, представям си, че го изпявам точно като Монсерат Кабайе. Всички опити се разминаха драстично с представите ми, затова преминавам към основното – накратко за пътешествието ни до Beerselona. Преди известно време, през Facebook страницата ми помолих за препоръки за крафт бирени барове в Барселона. Да си призная, не очаквах такъв отговор и благодаря на всички, които дадоха съвети! Получи се следният амбициозен списък, дами и господа – 16! места:

С приоритет ни бяха баровете, т.е. всичко, без последните две. Успяхме да посетим 7-те болднати. Реално имахме 4 пълни дни в града и 2 с пътешествие в околностите. Не че се оправдавам, но сега е моментът да кажа, че все пак искахме да видим и основните забележителности, несвързани с бира. Стигнахме и до Edge Brewing, но не се бяхме уговорили предварително и не успяхме да влезем. Заради протестите за отделяне на Каталуния, не успяхме и да влезем в BeerCab, тъй като беше пълно на макс. И така накратко за организацията – отиване Ryanair, връщане с Wizzair, отседнахме при приятели, предварително си купихме билети за Sagrada Familia, Park Guell и, пригответе се… концерт на MASTODON! 🙂 Движихме се основно с метро, като използвахме карти с по 10 пътувания на стойност €10.20. Това беше най-добрият вариант за нас, тъй като с една карта могат да пътуват няколко човека, като просто я чекират последователно. През февруари туристическият сезон не е започнал, много забележителности бяха в ремонт, а времето е странно – на слънце може да достигне до 15-20 градуса, но на сянка има един доста неприятен студен вятър, който смъква температурата много рязко до около 8-10 градуса.

Ден 1

Стигнахме с метро до площад Испания, където има мол, от покрива на който се открива добра панорамна гледка. От там се отправихме към Магическия фонтан (който беше в ремонт) и Националния музей на каталунското изкуство (на който се насладихме отвън). Разходихме се из хълма Montjuic – там има парк, олимпийски стадион, ботаническа градина, старинна крепост със страхотна гледка към Балеарско море и безбройни гигантски сукуленти!

Succulents

Разходката беше приятна, но ако разполагате само с 2-3 дни, може и да пропуснете. После се отправихме към пазарa La Boqueria, който си струва да се види, а може и да си намерите нещо за хапване. Най-накрая стигнахме и до баровете – основните са много близо един до друг, в района на университета. Започнахме с Ølgod, разположен съвсем близо до La Boqueria. Тъкмо отваряше и беше празно. Впрочем, както бяха повечето места, които посещавахме следобед. Имат 30 крана за наливна бира и още неща в хладилник и като изключим газираната вода и 2 празни крана, имаше интересни бири.

Olgod

Olgod

Препоръчаха ни Lust For Life от датската пивоварна Ebeltoft – Session IPA, 5.5%. Свежа, лека, светличка и мътна, суха. Приятен следобеден сешън. Готин интериор и музика, но без хора не усетих атмосферата. Имат и още един бар сравнително наблизо – Kælderkold, но погледнат отвън, ми се стори неприятно малък и нищо особено. Може и да не е така.

След това се прехвърлихме към Mikkeller, тъй като никога не бяхме посещавали бар от веригата. Честно казано, очаквано, оказа се най-слабото място според нас. Интериорът и особено тоалетната много ме впечатлиха.

Mikkeller

Имам съмнение, че Hazy and Sally (New England Pale Ale, 4.5%) не беше много в час. Усещаше се компот от ягоди в аромата. Сладникава, като леко пръцнала, но с горчив послевкус, който ми върна надеждата, че просто е странна.

Вечерта продължихме с местни класики като Moritz и Voll-Damm Doble Malta  (хич не препоръчвам). Стандартните им лагери са доста малцови и сладки.

Ден 2 – Специалният ден! Рожденият ми ден. Разгледахме Sagrada Familia, незавършеното произведение на Гауди – една определено нестандартна базилика. Препоръчвам да си вземете базовия билет (€17) и да я разгледате отвътре, със сигурност си заслужава. Ние си взехме от най-специалните билети (€32) с качване на една от кулите. Mожеш да избереш от коя фасада – посветената на природата (Nativity) или на страстите Христови (Passion facade). По препоръка от интернедите избрахме природната заради мост между кулите с невероятна гледка. Качваш се с асансьор, минаваш през мостчето с дължина няколко метра, може би 5-6, и започваш да слизаш в колона по един по прочутите вити стълби с формата на наутилус, които не са особено обезопасени. Честно казано има доста по-добри гледки към града, а и когато някоя азиатка започне да си прави 2746 селфита на междинните тераски, пада голямо висене на стълбите. Но ако не се бяхме качили, така или иначе щеше да ни е яд. Със сигурност разгледайте базиликата отвътре – по обяд и в ранния следобед витражите я осветяват приказно в топли и студени цветове, така че е доста добре да сте там по това време. За кулата – преценете сами дали ви се дават по още €15 на човек. Музеят към Sagrada Familia също е доста интересен, дори за немузейни хора като нас.

След толкова много култура се отправихме към първата бирена спирка за деня – CocoVail. Място с храна и 24 крана наливна бира, основно местни крафт пивоварни. Сандвичите са огромни и 1 става да се нахранят двама средногладни души – нещо, което разбрахме по трудния начин.

CocoVail

Иначе пихме Mandanga от Tibidabo Brewing – Session IPA, 4.2%, и Caleidoscopic от Cervesa Hope – New England IPA, 6.5%. Mandanga имаше аромат на хмел, но се усещаше и малцът, флорална с цитрусови нотки, доста горчив послевкус. Caleidoscopic беше леко мътна, което не ми харесва, с интензивен вкус, малко лепкав и сладникав, с горчив финал. Самото място е приятно, но не носи атмосферата на Барселона, тъй като явно е направено за американци, живеещи в града. Хората на бара също са американци.

Продължихме към Kraftank Barcelona – барът на Naparbier. По пътя видяхме и двете забележителни сгради – Casa Batlló (за жалост, фасадата ѝ беше в ремонт) и Casa Amatller. Бях предупредена, че интериорът на Kraftank е мега, но доста се впечатлих на място. Определено е инвестирано много. Честно казано, самото място ми хареса повече, отколкото бирата, която пих – Multinacional, сварена на място. Беше доста тъмна за NEIPA, за какъвто стил имаше претенция. Иначе мътна, сочна и плътна, първоначално сладникава, но после горчива.

Нямаше как да не тествам десерта Бирамису, че даже ми намериха свещички за рождения ден и стана мини парти. Kraftank Вечерта отново завърши с количества хамон и лагерите Mahou и San Miguel, които са си доста лежерни бирички.

Ден 3 

Имахме билети за посещениe на парк Guell по обяд, така че се отправихме натам. Представях си го по-голям, но определено е впечатляващ. Специалната тераса над колоните, за която всички ми разказваха, беше в ремонт и съответно минахме без нея. Все едно бяхме в Страната на чудесата. След това се запътихме пешеходно към центъра и видяхме още къщи от Гауди – Casa Vicens и Casa Mila. Отбихме се и до Mercat de la Llibertat – не си струва само сурови меса и риба. Барселонските пазари не са като лондонските по отношение на street food.

Първата бира за деня изпихме в Garage Beer Co – доста индустриално място, отново празно. Има готина храна – ядохме традиционното хлебче, натъркано с домат (Pan con Tomat), както и традиционните картофки Patata Brava, като, разбира се, в английското меню не беше означено, че са пикантни. На много места в менюто на английски имаше твърде много испански-каталунски думи.

Garage Beer Co

И така пихме Garage IPA, Session IPA, 4.9% – свежа и лека, в същото време приятно охмелена и цитрусова, да си я пийкаш цял ден.

После се разходихме в посока морето до самия бряг, като минахме през Plaça de Catalunya, където има много гълъби и папагали. Много не е точната дума, като жив килим са. Минахме през т. нар. Готическа част със старинни тесни пешеходни улички. Прането и сукулентите са нещо съвсем обичайно на всяка тераса. Общо взето голяма част от балконите са като мини джунгла с бонус гащи и чаршафи.

Стигнахме и Satan’s Coffee Corner – хипстърско място за кафе, отличено в световна класация, в която софийското Chucky’s е доста по-напред. Минахме покрай паметника на Колумб и по моста Rambla de Mar. Крайморският път ни отведе някак естествено до Blacklab Brewhouse & Kitchen. Значи, сега е моментът да кажа колко мразя места, на които се умирисваш на мекица. Другото беше хубаво, но вентилация – йок.

Пихме тяхната Black Comedy, Black IPA, 6.6%, с аромат на препечен малц, много интересен вкус – пушен, с цитрусови нотки, тъмен шоколад.

После за довършихме с  Cruzcampo Pilsen от испанския Хайнекен и Ambar Especial, която беше доста ок. И хамон и сирене – винаги, постоянно, по много.

Ден 4 – Денят на Mastodon!

Започнахме с Триумфалната арка и Ciutadella Park, в който се снимахме със статуята на мамут в чест на Мастодон. Там е зоологическата градина, точно до каталунския парламент – обичам такива съвкупности. От там – към Барселонета, където прането по балконите ескалира във феерия от цветове, и лозунги в защита на каталунските политици:

Balconies

Хапнахме на пазара там в едно интересно, полу турист-капан място. Поръчахме си някакви странни неща, които не разбрахме какви са, изненадахме се, като ги видяхме, но бяха вкусни. Поехме към Edge Brewing, но без да попитаме дали са отворени за посетители точно в този ден – еми шанс, не бяха. Малко тъжни стигнахме до плажа, където имаше голи хора, но никой във водата.

Поседяхме и се върнахме с метро до готическата час, за да пием кафе и да ядем чуроси – нещо като пържени тръбички от тесто, пълни с шоколад или крем, или пък просто тесто. Лъкатушейки из тесните улични, попаднахме на убийствено магазинче за цветя:

Plants

Plants

Plants

Преди концерта минахме през Hoppiness – много готино място, в което даже имаше хора! Намира се близо до Razzmatazz – клубът, в който беше концерта, така че подгряхме с Hoppiness Bye Bye Summer, Session IPA, 4.1% – слаб аромат, но силно горчив тревист вкус с доста траен послевкус.

Razzmatazz

Концертът беше изкъртващ – и трите банди бяха жестоки. Мястото беше нещо като комбинация между Mixtape 5 и Terminal 1, с капацитет около 2000 човека. В един момент стана страшно меле и нямаше място да помръднем с 2 см дори. Добър беше сетът от песни на Mastodon, като свириха поне час и половина.

След концерта, пак се върнахме в Hoppiness. Нощният живот беше доста по-бурен – едва си намерихме място. Пихме и  Doble NEIPA от Cerveza Fort, в колаборация с La Black Flag. Imperial NEIPA, 8%, със сочен тропически аромат и още по-сочен вкус. Ананас, манго, праскови, красота. Само дето беше доста силничка, че след толкова емоции ни довърши. В петък и събота метрото или е денонощно, или поне работи до по-късно, така че човек може да си пие биричката безгрижно.

Hoppiness

Ден 5

Ходихме с кола до Tibidabo и в още един парк с лабиринт от жив плет – Laberint d’Horta Park. И двете са в покрайнините на града и си струва да се видят, особено Tibidabo – висок хълм с панорамна гледка към града. По пътя снимах тази красота:

Там има и много висока катедрала, от която гледката ще е съвсем обширна, стига да е ясно. Има и атракциони – виенско колело и разни други чудеса за още по интересна гледка.

TIbidabo

Заради протестните шествия не успяхме да си намерим ъгълче в Bier Cab, където едва успях да щракна това:

Bier Cab

Вечерта опитахме Alhambra Reserva 1925, Estrella Galicia и Alhambra Tradicional – с изключение на първата, която беше по-силна, другите си бяха пивки, но отново доста сладки, като за моя вкус.

Ден 6 

Отидохме отново с кола до Montserrat – манастир, „кацнал“ в страхотно красиви скали. Отново чудни гледки, голяма височина, ясно се вижда топографията на хълмовете.

Montserrat

Има и опция за изкачване на още по-високо място с безпилотно влакче. Линия е почти отвесна и е много впечатляващо.

Montserrat

От там пешеходно слязохме по-надолу, но има опция и за още изкачване. Гледките са спиращи дъха и определено си струва да се отдели време за това място.

В заключение

Барселона е много красив и интересен град. Архитектурата е забележителна, както и зелените пространства. Градът определено може да диша, улиците са просторни и кръстовищата – добре оформени. Честно казано, доста повече ме впечатлиха природата и заведенията, отколкото стандартните забележителности. Крафт бирената култура е доста развита, баровете са много интересни и добре направени, нещо нормално е да има 10-20-30 наливни бири. Определено препоръчвам на всеки бирен фен да си отдели време за пътешествие до там, било то и кратко.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *